Пътят на душата от Вселената до тялото %d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d1%81%d1%82%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%8f-%d1%81%d0%b0%d0%b9%d1%82

Може би всеки един човек с е замислял и се е питал – съществуват ли прераждания, как се прераждаме и може ли да бъде истина, нещо което не си спомняме и нещо което не може да бъде доказано научно.Без да влизам в пререкания с науката и да доказвам достоверността на прераждането, мога да ви убедя че и науката все още със своите методи не е достигнала до много важни отговори на въпроси, късаещи човечеството, например колко е голяма Вселената и до къде стига, какво е имало преди да се появи Вселената (има много теории за появата й, но нито една доказана на сто процента), кое е първо– яйцето или кокошката, от къде произлиза човешкия род, как са построени пирамидите в Египет, както и въпроси късаещи опазване на човешкото здраве и намиране на лекове за едни от най-тежките болести и пр. и пр. Е, това ще са въпроси които науката сама ще си задава и на които няма да има отговор, но ще опитва да докаже, докато един ден за хората ще се даде възможност да получат информация, но не от науката, а от друг Висш разум.
Но да се върнем на преражданията..Много от моите клиенти ме питат дали преражданията съществуват и ми споделят, че са чели доста литература на тази тема, но споделяйки ми какво са прочели, аз всъщност разбирам че написаното е от обикновен лаик, а това може да обърка всеки докоснал се до окултна литература, написана повърхностно от човек нямащ общо с някакви способности, извън познатите човешки. Пътувайки в сета на незримото, правейки връзка с починали хора, самият аз съм се убедил в едно– душата на човек наистина сама избира, къде да се роди, наистина избира своето семейства, но с едно условие от Вселената– това да бъдат семейства, определени от кармата и Вселената във връзка с минал живот на душата с цел получаване на кармични и съдбовни уроци. Все пак и Вселената ни дава шанс да изберем през какво да преминем, но с условието че избираме между определени семейства, а не между всички на планетата.Всички уроци които получаваме, избираме сами за това не е добре да обвиняваме постоянно съдбата за несполуките в живота ни, а самите нас, че сме допуснали в минал живот да направим такива греши, заради които кармата и Вселената ще ни заставят да избираме сами съдбата и семействата, където ще можем да поправим или задълбочим грешките си.
Често душата е заставена от Вселената и кармата да се прероди в тяло с някакъв физически проблем или при семейство, което няма да се грижи за него , за да може да си спомни и да получи урок от предишно прераждане. Едно от доказателствата, че душата избира кога да се отдели от настоящото си физическо тяло– тоест кога да е летателният й изход е че много хора не знаят, но душата си спомня до кога е нейният път на тази земя и често пъти много хора, преди да починат го усещат и споделят с най- близките си , а когато то се случи хората казват: ”Той /тя, усещаше че си отива”. Необхоимостта от появата на нови души във физически тела е свързана с пречистването на човечеството и шанс от кармата и Вселената, въпреки съдбата която сме избрали а имаме друга душа, която да е наш спътник и да ни помага, за да преминем през изпитанията, които сме избрали сами преди да се преродим в човешко тяло, това за Вселената не е проблем. За душата не е проблем да избере а се прероди веднага или след петдесет или двеста години, стига Вселенските закони да го позволяват. Има души които избират да се преродят веднага– след две години, заради желание на душата и позволение на Вселената , по– бързо да изкупим грешките допуснати в минало прераждане. Преди години при мен дойде жена, на която дъщеря й беше починала в катастрофа преди абитуриентския й бал, заедно с приятеля й. Душата на това момиче беше много неспокойна, защото изпитваше огромно чувство за вина, заради това че е наранила семейството си и най-вече майка си и искаше да й бъде даден шанс да се прероди бързо в същото семейство, за да докаже любовта си и това, че душата й е готова колкото пъти трябва да се прероди в същото семейство, само за да премине изпитанията, които сама е избрала. Тогава споделих на майката, която беше при мен информацията от душата, която получих и тя пожела да направим един специален ритуал за спокойствие на душата. Две години по- късно майката роди на същата дата, на която почина дъщеря и– 26.02, момиченце, което всъщност беше преродената й дъщеря. В последствие това момиченце заприлича чисто физически и маниерно на починалата дъщеря. Тогава тя ми се обади и ме попита дали наистина е възможно в деня, в който е починала дъщеря й, да роди и момиченцето да е преродената й дъщеря, тъй като майчиният й инстинкт и подсказвал, че това е нейната починала дъщеря. Тази история и много други, доказват прераждането като част и доказателство за избора на кармата и съдбата ни.
Много други хора по света си спомнян дори и къде са живели, къщите, родителите си, целият си живот. Винаги ще има скептици, но аз обичам да казвам: ”Човек не вярва в онова което вижда с очите си и се страхува от него, а какво остава за незримия и невидимия свят”.