Една от най-християнските и човешки добродетели, но и не само в християнството е прошката и искането на прошка.

 

Много хора смятат, без дори и да им е ясно, че при поискване или даване на прошка към или от някой човек, видиш ли ти, човека на когото сте дали или от когото сте поискали прошка вече е изтрил онази част от деянието си, което е сторил в миналото и за което е поискано прошка. Всъщност ситуацията от миналото не се е променила, просто тя е дала изпитание и време към двамата и за двамата души, които са си простили и поискали прошка. Това е чудесно, но редно ли е да се прощава два или повече пъти на един и същи човек? Някак си за съжаление прошката и искането й се е превърнала като добър ден в наши дни, а за още по-голямо съжаление искащите и даващите прошка въобще не осъзнават смисъла на самата прошка, както и енергията която се освобождава при искането и приемането на прошка, която често пъти е застанала като една невидима и тъмна сила, която прошката като с магия трябва да разруши. Поискването, даването и приемането на прошка трябва на първо място да са осъзнати, а крачката към прошката трябва да е свързана със саможертва и отговорност към думите, с които ще бъде поискана прошка. Осъзнатата прошка обикновено е онази, която е направена от сърцето, без да е свързана просто с идеята за това, че хората не трябва да се мразят, а обичат. Прошката е философия, свързана със собственното АЗ на всеки един човек, което е изпитание за начина и отношението към живота и хората, както и с признаването на грешката, но не като нещо отминало и забравено бавно във времето и от двете страни, свързани с прошката, а като бъдещ урок, който ще трябва да бъде научен, обикновено след поискването на прошка от човека, на когото се дължи прошка. Поискването на прошка не са само едни простички и вълшебни думи, а осъзнаване и признаване на грешката, от която ще трябва да бъде научен определен урок, без значение дали е съдбовен или кармичен. Осъзнаването на прошка и поискването й трябва да идва от сърцето, като за да бъде ясно дали сте готови да поискате прошка, трябва да се примирите и с онова, за което сте сгрешили и сте развалили отношенията си с някой човек, като е добре когато искате прошка да не казвате:” Искам прошка, за това, но ситуацията беше такава”, защото трябва да знаете че нито сте готови да поискате прошка, нито да дадете, ако сте от страната на прощаващия. Прошката и причината за нея идва едва тогава, когато човек осъзнава потребността от нея, било свързана с липсата на някой човек или просто лична причина или спокойствие, но това е егоистично и е в разрез с всички съдбовни и кармични закони. Прошката трябва да е свързана с много лична критика и самооценка, която всеки може да получи, като забрави за своя егоизъм, желания и претенции, свързани с това какъв човек е, анализирайки не поведението на хората към себе си, а своето поведение към тях. Всеки човек е една малка вселена, от която могат да се родят много блага, включително и материални, тъй като ние сме на първо място материални същества, а духовността идва когато опознаеш собствената си вселена, звездите, слънцата и луните в нея, когато разбереш своите тъмни и светли страни.

Но идва и друг момент, в който ситуацията с поискването на прошка се повтаря втори и трети път и то от един и същи човек. Тогава проличава неискреността и неосъзнато поисканата прошка, тъй като отново е направена грешка от един и същи човек към същия, от когото е поискана самата прошка. Това постоянно искане на прошка от  един и същи човек  и даването й към същия е мечешка услуга за искащия, но и трупане на карма и проблеми, който има искащия ви прошка. Трупането на карма в съдбовния път на всеки човек не е свързано само с допуснати и неосъзнати грешки, но и с толериране и приемане на небрежно поведение и отношение от всеки човек към самите вас. Прошката дадена на един и същи човек два пъти е съдбовно и кармично престъпление към самите вас, но и от самите вас, защото толерирайки подобно отношение и небрежност оневинява човека, поискал ви прошка и му дава самочувствие, че ще му прощавате не само вие, но и всеки друг, към когото е направил определена грешка. Самочувствието което добива всеки получил два пъти прошка от един и същи човек е фалшиво и неоправдано според законите на съдбата и кармата, когато прошката е дадена два пъти, тъй като получаващия прошка започва да смята че неговите деяния не са чак толкова лоши, а хората са длъжни да приемат всяка следваща, втора или трета поискана прошка. Искането и даването на прошка трябва да е съзнателно и да не се дава повече от един път, защото приемащия прошка започва да изживява чуждите грешки и проблеми на свой собствено гръб, без да го осъзнава. Минавайки време, всеки може да разбере неискреността в искането на прошка по поведението на искащия прошка, тогава вече е късно, но е сигнал, че прошка два пъти не бива да се дава, тъй като тя няма да носи позитиви и на двете страни, когато е преднамерена, неосъзната и повторена. Прошката между семейството е различна, тъй като кармата се е погрижила в този живот всеки член на семейството да изчисти определени кармични наказания към някой от семейството, като се преродят и създават  именно в това семейство, като своя ценност и единица, от която да черпят знания и житейски умения.

 

Всички статии включително и тази са обект на авторско право. Копирането, преписването на всяка статия, публикувана на сайта е строго забранено, без изричното и предварително писменно запитване и потвърждение към автора на статиите Роберто Методиев