Как да разпознаваме откровението от злобата

На всеки един човек му се е случвало да бъде откровен, надявам се, че на повечето хора им се случва постоянно. Но има хора, които никога не изпитват тази вътрешна душевна и емоционална сила, която ги кара да бъдат откровени. Причините за това са много, някои от тях се коренят в човешката психология, матналитет, не на последно място възпитание, но и на принципа да запазиш достойнство, запазвайки мнението си, което може да се окаже хвърлен камък в твоята градина. За емоционалната, психическа и духовна страна на нещата ми се иска да разкажа днес, тъй като тя е в основата на изследването на психологията, но и на всяко нещо, свързано с настройката на човек да се доверява на друго човешко същество.

Мисля, че  е важно да се отбележи, че темата днес, може да звучи много простичка и несъщественна, но всъщност се оказва, че повечето хора на днешно време, трудно разпознават откровението и злобата, подкрепена с лична изгода, когато човек иска да подведе друг човек. Като за начало искам да кажа, че злобата има своите размери във всяко едно общество и ние българите не сме изключение. Не, няма да казвам, че българите са най-дзлобните, а дори напротив, българите са най-откровените и до някаква степен ми прави впечатление, че искат да се учат на нови знания, свързани с духовното им развитие. Въпреки, че темата за злобата е сама по себе си натоварваща, особено за хората, които винаги са избягвали подобни злобни хора и ситуации, всеки може да стане жертва на собствената си наивност, доверявайки се на злобни хора, прикрили злобата си зад светъл и ангелски образ. Всеки в живота си е бил жертва на собствената си наивност и на чуждата злоба, доверявайки й се, но всеки е разбрирал късно за това. Причината е проста- в забързания свят и ежедневие, физическата и психическата умора от една страна притъпяват човешките сетива за разпознаване на чуждите емоции и настроение, от друга страна има хора, които просто не искат да еволюират духовно, ментално и емоционално, като за тези хора е важно света да се върти около тях, поставяйки себе си на първо място. Нормално, че тази група хора са най-уязвими от злобата на останалия свят, тъй като процесите във вселената и природата са двустранни, а именно- когато взимаш, да даваш, когато даваш, да взимаш, без значение от времето и бъдещето, в което си дал, и в което ще ти се върне. Сами по себе си, всички хора, които са поставили себе си на пиадестал, преди всички останали живи същества, самовъзхваляващи се, със съзнателното чувство, което се опитват да вменяват на света и хората, а именно, да дразнят умишленно, показвайки своите успехи, които в крайна сметка в последствие се оказват неуспехи. За съжаление винаги ще има такива “Велики Хора”, които ще намират онова, което търсят- злобата и то прикритата и коварна, прикрита зад възхвалите на останалите хора, защото откровението за тях е непознато. 

“Когато летиш високо, виждаш останалия свят и хора малки, когато понечиш да се снишиш, виждаш колко голямо е онова, което до преди това си си представял, че е било малко.”

Така е и с егото и злобата на хората, виждаш ги и разбираш за тях, когато си част от тях. Интелигентните хора, както и духовно извисените винаги ще бъдат тоерантни и ще удпяват да разпознават злобата, като слабост в останалите хора, благодарение на собствените си сетива, но ще се опитат да й помогнат да изчезне, ако ли не ще я подминат. Онези хора, на които им е трудно да разпознават злобата, ще бъдат част от нея, отвръщайки със същото. На практика изводът е, че човек трябва да е готов, за да подминава злобата, ако у него няма същитите емоции, за да е успешно разпознаването на същите. И когато човек е готов да прости или отмине, дори с насмешка над злобното поведение на някой човек, добре прикрито зад добри намерения, той ще може да разпознава злобата, без значение дали е прикрита или явна. Добрия човек с добри намерение не пада на ниските емоционални вибрации на злобните хора!

Отровението на днешно време, често се използва за оправдание от злобните и негативни хора, професори по всичкознание.  Няма лошо, нека се оправдават, но е важно да се има в предвид, че откровението е свързано с онази част от човека, която е свързана с любовта, а не с негативните емоции, които може да усети човек, когато уж някой е откровен с тях. И много хора остават заблудени за свои грешки и ситуации в живота, взимайки в предвид нарочно объркващото злорадство на някой, който не им помага, а умишленно вреди.  Отковението е любовта  и грижата, която всеки би усетил, без да се почувства засегнат и още повече объркан. Когато емоциите са още по- объркани, дори след откровение, то не става въпрос за откровение, а за злоба и злорадство. Жестовете на тялото никога не могат да прикрият и най-добрия лъжец, той винаги се издава. А от друга страна откровението може да бъде разпознато по тона, опитващ се да внуши или създаде комфорт, опора и подкрепа на човек. Злобата и нейната енергия често са прикрити зад демоничнд-саркастична усмивка, създаваща чувството за принадлежност към човека с това поведение, а не чувството за свобода и решителност. Във всеки човек са заложени определени вътрешни качества- физически и емоционални, които е въпрос на време да развие, за да разпознава злобата от откровението, въпрос на личен избор е обаче, дали човек иска да се развива ментално, духовно и емоционално, или иска да се любува на ниските страсти, бидейки част от тях. Всеки има право да се развива или да не се, това обаче ще оказва влияние върху трудните моменти в живота, когато човек може да бъде жертва на собствената си наивност, прилежно възпитана и целанасочено прогресираща към негативната енегия и злоба, която става част от самия човек, нежелаещ да види света, в който живее. Оглеждайте се за себе си и своето духовно развитие, а след това истината за самите Вас ще дойде сама.