Скъпи приятели, лятото свърши, а хубавите емоции и спомени от него, оставят онази малка следа в нашето кратко земно съществуване, за която ще се сещаме и ще разказваме с охота на нашите приятели и познати. Но има неща, които остават дълбоко в нас, които някак си трудно преглъщаме и трудно се примиряваме. Едно от нещата, които ежедневно ни залива от всякъде е непоисканата омраза, войната по пътищата, десетките и стотици загинали хора от същата война, политически сътресения и мръсно уреждане на бизнес взаимоотношения.

В предпоследния ден на изминалата 2017г., предупредих от страниците на вестника за бизнес престрелките-в пряк и преносен смисъл, политическата ситуация и природните аномалии. И въпреки всичко, дори човек като мен, винаги може да се погнуси от омразата, злобата и фалша в обществото, които всеки божи ден ни се натрапват. А какво да правим с онези, които се натрапват с непоискана омраза в личния ни свят, в които са всички ценни и важни неща за нас- личен живот, работа, приятелства. Струва ли си човек да търпи непоисканата омраза- да я подмине с една хубава псувня по български или да се опита да я обессили.. Този въпрос се крие в ценностната система на всеки един индивид, смятащ себе си за духовен и велик, определящ себе си като такъв на база на постижения в живота си.

С годините се научих, че хора от моя ранг и с моето призвание могат да бъдат забелязвани по едно единственно нещо, а това е харизмата и добротата. И не случайно през всички тези години следвам максимата, че именно хора със свръх изразена сензорика трябва да са по-ниски от тревата. Може би тази максима ми е помагала много пъти в живота, помагайки ми да си давам сметка, че всички хора са еднакви, но всеки е различен с нещо, разбирайки и същността на съществуването, а тя е че си просто никой. И тук искам да стане ясно, за онези, на които няма да им е ясно и за пореден път ще четат написаното от мен, като все едно съм им взел хляба, че всъщност истината за теб драги читателю е, че ти си НИКОЙ и че природните и Божествени закони не са измислени от теб, ти си просто душа, различна от всяка друга и човек/тяло/, на което му е дадено възможност да гледа своя собствен свят и интерес, без да вреду другимо, при това- непоискано. Всеки един от нас е една нула, но света не започва от самите нас, ние пройзлизаме по някакво стечение на обстоятелствата от него. И точно тук е важно да продължа с интереса на всеки един, вредящ със своята непоискана и изразена вербална омраза и некомпетентно мнение, заливащо ни ежедневно от медиите, социалните мрежи/да не забравяме, че там са най-големите професори по всичкознание/, и всякакви хора, целящи да унизят публично други хора, заради това, че финансовия им интерес е засегнат по някакъв начин. Хора от власта си тръгват, по-конкретно определени министри, поддавайки отставка- поискана или не е без значение, шефове и заместник шефове на всякакви институции- финансови или не, обвинявайки ги в некомпетентност, корупция, недобре свършена работа и вина за това или онова. Разбира се- трябва да има виновни, винаги е било така и винаги ще бъде. Не само парите, а и омразата е пропила обществото ни. Държавата ни се клати от хауса не безсмъртните мумии, които всъщност са обикновените хора, а омразата залива обществото, непоискано, разбира се… Обществото само се залива с тази непоискана омраза с помията, която забърква от сутрин до вечер и честно да си призная чудя се как намират време за това и какви са съставките на рецептата. Колкото и да мирише помията на непосканата омраза, човек ще се измие от нея, все пак е важно душата и съвеста ти да бъдат чисти, за да продължиш на пред. Тези хора не са просто едни обикновени енергийни вампири, те са чакали по желание за задоволяване на хранителния си нагон и орли- смятат, че ще живеят с тях. Тези хора са на всякъде около нас и не е нужно да са много, защото ако едно кокиче пролет не прави, то един човек, изпълнен с омраза е способен да доведе и дявола, за да постигне целенасочената непоискана омраза в синхрон с разрухата, която е способен да създаде. Докато определени чуми смятат, че чума не може да ги хване два пъти, ще се сеят непоисканата омраза на воля. Но когато разберат, че чумата може не просто да ги хване и втори път, но и да бъдат евтанизирани, тогава вече ще е късно, но все пак ще си е струвало, че си им помогнал да го разберат. Възпитанието ми и добрите ми нрави винаги са ми помагали в живота. Помагали са ми да уважавам и разбирам всеки, който е различен. Но възпитанието ми ме е научило, както и часовете по история, че човек, който върви с Бога на пред, на когото сърцето му е чисто, винаги успява, дори и да пренебрегне непоисканата омраза. Заради нас, българите са загинали Ботев, Левски, Бенковски, Гоце, ние не трябва да загиваме заради никой, тоест те са свършили своята кармична и съдбовна задача. Но когато на пътя ни застава непосканата омраза, трябва да й отвърнеме с добро, да й покажеме, че е чума, която няма място в живота ни. Въпреки, че чумата е болест, за която се разказва, че е от 430г. пр.н.е., а най-голямата чумна епидемия е била в Европа през 1347г.-1351г. и до ден днешен може да се слъскваме с нея, но не като заболяване на физическото тялото, а като болест на психиката, обвита в омраза у много хора. Чумата като болест не е победена, за съжаление през 90-те години на 20век., в Намибия, Малави и Уганда, както и в Северна и Южна Америка са последните случаи на заразата. Слава на Бога в България чумата не съществува като зараза по хората, но за съжаление съществува като омраза, нещо подобно на “чумова-омраза”, с която искат да те заразят. Въпрос на време е да се неутрализира тази омраза, от всеки, който не го е страх от непоисканата омраза и махленски синдром, завладял чудещите се по цял ден чумотевини, каква злоба и омраза да продължават да насочват и с която да заливат обществото. Бъдете добри и прощавайте, когато са ви наранили, така прави всеки истински човек и християнин. Не възставайте срещу посредствени хора, просто ги обезсилвайте със силата на своята вяра в Бог, интелект и ясната представа за вашата мисия на земята. Защитавайте своите интереси, без да вредите другимо, защото рано или късно, всичко излиза на яве, а всеки си понася последствията от чумотевината, която е посял.