Благодарности

Благодарнственни писма-клиентите ми говорят за мен

Сред купищата писма от мои клиенти съм избрал тези, които са на хора, с които срещите ни прераснаха в приятелство.
*Казвам се Пепа Боянова , от град Пловдив
Познавам Роберто Методиев от доста дълго време. Запознах се с него в много труден период от моя живот. Бях готова да се предам и да загубя всичко. Силен човек съм, но и най – силните често се предават. Вече съм убедена че нищо на този свят не е случайно.
Роберто е уникален млад мъж. Толкова крехка възраст – а толкова уравновесен и отговорен човек. Тези няколко реда не са реклама – той няма нужда от такава , по скоро са моята искренна благодарност. При първата ми среща с него бях като попарена. Каза ми за неща и случки от моя живот , за които нямаше от къде да знае. Знаеше всичко за мен. Беше невероятно усещане. Посочими грешките които съм направила, показа ми и пътя по който трябва да продължа. Вдъхна ми голяма увереност. Посъветва ме да се уповавам единствено на Бог и тотално спечели моето доверие. При всяка следваща среща, сякаш ме зареждаше с енергия. Стопиха се лошите ми мисли, притесненията ми изчезнаха а също и това омразно чувство – да се предам. Сякаш започвах всичко от начало.
РАЗКОЛНИЧЕТО при срещата с Роберто Методиев е просто да му се доверите. Ако го направите той със сигурност ще ви окаже голяма помощ. А това което го прави уникален е факта че въпреки натоварения си график той успява да намери време, да се обади и да попита как съм и как вървят нещата ми. Именно тази загриженост от негова страна , талантат му , дарбата която има го правят това което е. При него няма високомерие , няма грандомания, няма пристрастие, няма значение да ли си беден или богат – при него е важен само човека.
Аз съм убедена в неговото положително развитие. Убедена съм че ще помогне на много хора защото му е отредено да го прави.
Искам от цялото си сърце и душа да му благодаря за всичко което направи за мен.
Защото както е написано в най – прочувствената глава от Библията – Римляни – “ И понеже имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат , то ако имаме пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата. “
А ако има хора които се съмняват в думите ми бих ги посъветвала – срещнете се с Роберто Методиев и се уверете сами.
П.Б.

*Моята история…или как Слънчевото момче помогна на моето дете.
Скъпи, Роберто, наричам те Слънчевото момче, защото от теб струи светлина и благородство. Преди всичко искам да изкажа искрени благодарности от мен и моето семейство за това, което направи за дъщеричката ми Иванина..На уважаемите читатели на списанието ще разкажа, за чудото което направи с нея и я вдигна от леглото и как на следващия ден детето се събуди и нямаше помен от болестта и.
Казвам се Ваня Андонова. Живея със семейството си в най-китното градче на българското черноморие – гр.Приморско.Имам три прекрасни дъщерички – тризначки, Иванина, Диана и Виктория, които дойдоха след 9 години търпение и чакане. Това е най-голямото чудо, което ми се е случвало някога в живота. Сега са вече на 1г. и 6 месеца, след толкова изживени болки и мъки съм най-щастливата мама на света. Хората казват: Няма случайни неща в живота” и стига да вярваш в това което искаш желанията и мечтите се сбъдват.

С Роби се запознах, в един от най-трудните моменти които имах тази година и както казваме : „Като че ли Господ го изпрати” в точния момент когато наистина имах най-голяма нужда. И трите се разболяха в разгара на лятото, постояни температури, кашлици и обезводняване. Последва лечение, което продължи почти 1 месец, с антибиотици и диагноза Бронхопневмония. През този период имах чувството че се въртях в един омагьосан кръг, излекува се едната разболее се другата. Ходихме от лекар на лекар и от болница в болница. Последната интервенция която искаха да правят на Иванина беше бронхоскопия на белия дроб под пред текст че има чуждо тяло в белия дроб, вземане на секрет от белия дроб за изследване, през сълзи категорично отказах – това е тежко изследване ….Как едно 8 кг. бебе ще издържи на такава манипулация която крие редица опасности? Излязох от болницата с телефон в ръка, камък притискаше гърдите ми и със сълзи си казах: „Господи, какво да правя, на къде да поема, как да излекувам детенцето си, кой ще ми помогне?” Първото нещо което ми хрумна е да позвъня на нашите приятели Диана и Роман , които бяха дошли на почивка в Приморско заедно с Роби. Те много са ми разказва ли за него и за лечителските му способности. След като се чухме ми каза да си взема детето и да се прибера в къщи и че ще ми помогне. Направи на Иванина два сеанса в рамкита на няколко часа. На сутринта детето се събуди с розова кожа, без температура и в абсолютно здрав вид. При което аз абсолютно не доумявах, какво се беше случило и как беше излекувана. Но майките сме такива, че искаме най-доброто за децата си и на същия ден отпътувахме с децата за София за прием в болница. При прегледа лекарите установиха че от трите с най- добри показатели се оказа именно Иванина и не и приложиха лечение с медикаменти. След тридневен престой се прибрахме обратно в Приморско. От това до днес дечицата ми са живи и здрави, а Иванина няма и помен от болестта си.
Чудеса се случват и едно от тях беше срещата ми с Роби. Очите му излъчват топлина и спокойствие и знам че има силите и възможностите да помага още на много хора. Искам да му благодаря още веднъж искрено и от цялото си сърце и да му кажа, че винаги ще бъде добре дошъл в дома ми и ако ние с моето семейство можем да му помогнем с нещо, винаги сме насреща.
Благодаря ти , че излекува детенцето ми!
С много обич и уважение –
Ваня и Мариан Андонови гр. Приморско

*Eмилия Бонева от София:
“Познавам Роберто от няколко месеца, но мога да кажа, че това е най-лъчезарният човек, когото познавам. Винаги е бил готов да помогне на човек, изпаднал в беда и имащ нужда от неговите невероятни способности, в които лично съм се убедила. Няма да разказвам личната си история, защото наистина е лична. Не беше лесно да го срещна, защото странни събития пречеха на нашите срещи. Лошото се причинява лесно на хората, а трудно се пречиства и премахва. Аз бях една жена на 33 години, отчаяна от живота. Намирах се на кръстопът. Не виждах смисъл и нямах сили да продължа напред.След срещата ми с Роберто и личното ми убеждение в неговите ясновидски способности, смело мога да кажа, че промених изцяло мисленето си за живота, станах супер позитивен човек. Започнаха да ми се случват хубави неща. Повечето от тях той ги видя напред във времето с изключителна точност. Сега мога да кажа , че Роберто се яви като ангел в моя живот. Изведе ме от тунела на мрака на негативните мисли и енергии, въпреки че не ми спести доста неприятни събития от моя живот, случили се в миналото, за които нямах представа. Срещите с него ме накараха още повече да заобичам живота и да вярвам в доброто. Роберто ме увери в моята приказка с щастлив край, която ден след ден се случва и на която искрено се надявам той да бъде свидетел. За мен той е много скъп приятел, на когото винаги разчитам в трудни моменти. Искрено се надявам да бъде свидел на пълното ми щастие, което чакам с нетърпение. Когато някой ти върне надеждата в живота и те накара отново да мечтаеш, това означава, че ти е подарил нов живот. Благодаря на Господ, че ме срещна по много специален и странен начин с Роберто, защото за мен случайни срещи и запознанства няма. Пожелавам му да бъде все така лъчезарен и добронамерен към хората, въпреки човешката завист и злоба, защото само позитивните мисли разбиват злата мисъл и намерение. Обичам те, Роби!”

*Биляна Борисова от Перник:
„Срещнах Роби по много интересен начин. Работя в магазин за телекомуникации и бях на касата, когато Роби дойде в магазина, за да плати сметката за телефона си. Когато му подадох бележката и рестото, се почувствах много странно. Това беше няколко седмици преди да участва в предаването „Ясновидци“. Исках да го срещна пак и да поговорим. След като започна предаването намерих телефонният му номер и му звъннах. Срещата беше изумителна. Бях много объркана и същевременно се чувствах не в кожата си. Исках да знам от Роби само две неща – за смъртта на татко ми и на братовчед ми. Нямах никаква идея дали той въобще ще ми каже нещо, с което да му повярвам. А аз не съм особено доверчива. Но когато си изгубил свои близки, които никога вече няма да срещнеш в този свят, мисля че именно хора като него ни помагат. Бях на 13, когато почина татко ми и ми се наложи да порасна буквално за часове. Работех на две места и учех, борех се за всичко. Загубила съм доста близки, но братовчед ми си отиде по нелеп начин. Застрелян бе на първия му караул в казармата. Виктор беше само на 19 години. Съмнявам се, че някога ще възтържествува справедливостта. Когато се срещнахме, го попитах именно за смъртта на Вики. Това, което видях в очите на Роби беше страшно. Той ме гледаше със страх и сякаш изпитваше ужас. Започна да се тресе, да плаче, а очите му почервеняха. Кожата му сякаш гореше. Говореше ми с болка, разказа ми как братовчед ми е бил бит зверски, ритан с кубинки, удрян с колани. Когато разбрах за смъртта на Вики бях на работа. По това време работех в най-популярното пернишко радио и нямаше как да вдигам личния ми телефон, който звънеше доста настоятелно. На служебния ни телефон, на който се обаждаха слушатели, за да се поздравят, ми звънна чичо ми, за да ми каже, че братовчед ми е застрелян.Това, което помня е, че се свлякох на земята и започнах да плача. От поделението в Горна баня го изкараха самоубийство – нещо, на което няма как да повярвам. Как може някой нормален млад мъж да се самоубие, когато прави планове за бъдещето си и няма търпение да зърнете най-любимите си хора? Физически е невъзможно да се самоубиеш с автомат, но явно в България престъпленията са ненаказуеми.Това знаехме като информация от поделението в София, а аз усещах, че има нещо нередно. Затова исках да се срещна с Роби. Въпреки че е толкова млад и много хора именно заради възрастта му изпитват недоверие, аз му се доверих.Това, с което той ме грабна, е неговата честност и магнетизъм. Така силно бях заредена с положителна енергия, че исках да го видя пак. Срещите ни зачестиха и той стана мой приятел по-близък от роднина.За времето, в което се познаваме, съм се допитвала милиони пъти до него, сякаш е моята пътеводна светлина. Винаги е помагал и на мен, и на семейството ми. Най-странното е, че винаги, когато имам нужда от него, той е до мен. Някак усеща, че не съм добре. Или ми телефонира, или идва уж случайно, за да бъде с мен. Роби има уникалната способност да предопределя живота ми. Благодарение на това лъчезарно момче срещнах прекрасни хора и изживях емоции, които може би никога нямаше да мога да почувствам. Благодарна съм на Господ, че Роби е в живота ми. Няма по-земен, истински и искрен приятел от него.

*Наталия Михайлова от Перник:
„Искам да изкажа благодарността си към Роберто. Останах очарована
от срещите и разговорите ми с него.Още от вратата се чувства положителната му енергия и въпреки проблемите заради които отидох, усетих някакво спокойствие, лекота…..Бях при него за разваляне на магия, направена върху съпруга ми, както той ми беше казал. Обясни ми всичко, каза ми какво е нужно за развалянето и изпълних всичко, което ми беше поръчал да занеса (царевица, жито, катинари, свещи, питка, мед, кърпи, шампоани и яйца). Направи ми восъколеене, изчистване на негативна енергия, амулети – всичко, което беше нужно, за да се обърне живота ни в правилната посока. Благодаря ти!“

*Иван от Поморие:
„Думите, с които искам да благодаря на Роберто са нищо, в сравнение с това, което направи той за мен. Не съществува дума, с която да се отблагодарим на такива хора като него. Роберто е изпратен от Господ, за да се бори с тъмните сили, които са навредили на много хора. Той ме спаси от тях, даде ми нов живот, ново начало, върна ме от гроба.
Не бъдете злобни и ще ви помогне! 15 март 2011 г.“

*Теодора Генчева:
„На 40 години съм, имам съпруг и две деца. За мен и семейството ми е щастие, че открихме Роберто. Сега той е нашият личен ясновидец. Какъвто и проблем да се появи, не ни е страх, защото знаем, че Роберто ще ни помогне. Ето какво ще ви разкажа за нас и как стигнахме до Роберто.
Преди 20 години, когатосе омъжих, изобщо не предполагах, че съществуват и се правят магии. Но бързо повярвах, защото се наложи. Оказа се, че моята свекърва прави такива неща, ходи при ходжи и който не й харесва, просто му поръчва магия.Та моята свекърва реши,че аз не съм подходящата за сина й жена – нямам висше образование и не съм от известно столично семейство. Понеже не успя да убеди сина си да ме напусне, тя реши, че трябва да прави магии. Няма нужда да разказвам как след първата й магия, която направи, просто не бях на себе си. Една от стените вкъщи беше намазана с някакви мазила и треви, намерих странни парчета сивосин метал. Добре че кумовете ни познаваха една баба, която разваляше подобни неща. И така започнахме да откриваме вкъщи разни необичайни предмети. Изведнъж животът ни стана толкова тежък…само се карахме, а парите ни изтичаха все едно през пръстите ни. Всичко спестено се стопи. Започнаха и болестите. Легнах на легло, мъжът ми ме караше по доктори, правеха ми изследвания. Казваха, че съм здрава и нищо. Бях гледала предаването „Ясновидци“. Стори ми се, че Роберто е открит и честен човек. Отидохме със съпруга ми при него. Не се излъгах! Щом влязох в офиса му, ме обзе спокойствие. Бях сигурна, че ще ми помогне. Все едно струеше светлина от него. Той е много слънчев човек. Имах проблеми, които той без да задава въпроси, ми ги каза. Дарбата му е Божия, а помощта му е истинска. Някои завистливи негови колеги говорят за него, че е още много млад и трябва да слуша по-старите. Смятам, че не е важна възрастта, защото и Исус Христос е бил млад, нали? Благодаря на Роберто, че ми помогна в тежък за мен момент. Съветвам всички, които се съмняват, че имат направена магия, да потърсят за помощ Роберто. С голяма благодарност!“

*Ростислава Йорданова от София:
„Поздравления Роберто! Много се радвам на силата ти. Направи ми силно впечатление в „Шоуто на Иван и Андрей“. После един приятел те препоръча. Широката усмивка и ведрото ти лице скъсяват дистанцията. Само с изричането на името и дата на раждане, ти видя в невидимия за другите свят, разкодира отрицателните форми, за да прочистиш чуждите влияния и да ме заредиш с любов и енергия. Не се разделям с амулета за щастие и любов, който ми направи“.

*Марияна Николова от Бургас:
„Горда съм, че познавам Роберто. Щастлива съм, че благодарение на него аз днес съм жива и мога да се радвам на всеки светъл ден от моят
живот и на моето семейство. Изразявам искрената си признателност към Роберто, който се ангажира с решаването на моя проблем и даде възможност за реализиране на желанието ми за добър и спокоен живот. Преди да се срещна с Роберто, имах голямо доверие на хората около мен, докато в един момент не усетих, че губя всичко и всички, че си отивам от този свят. Не знаех какво се случва с мен. Усещах само, че имам нужда от помощ, но не знаех към кого да се обърна. Един ден случайно както гледах телевизия, попаднах на едно шоу в което участваше Роберто. Когато го видях, нещо ми подсказа, че трябва да се видя с него, че нещо ще стане, че може би ще ми помогне или ще ме насочи към някого. Знаех само, че трябва да го видя. При срещата ми с него разбрах, че трябва да вярвам винаги в себе си и да следвам интуицията си, защото Роберто, който никога преди не бях виждала, говореше с мен, сякаш е живял преди близо до мен и знаеше какво се случва. Той беше прав за всичко в нашия разговор, но едва след като махна негативното от мен осъзнах, че наистина магиите не са само в приказките, а ние живеем в един свят на алчност, завист и злоба и не трябва да подценяваме всичко което се случва около нас. Всеки човек, който усеща нещо различно около себе си, нека се посъветва с Роберто. Не е случайна дарбата която има, той много вярва в доброто и помага на всеки. Той казва: „Доброто винаги побеждава!“ Благодаря ти, Роберто!“

Д-р Албена Илиева от София:
“Искам накратко да споделя как разбрах за способностите му. В”Шоуто на Иван и Андрей” една негова клиентка разказа как Роберто й е казал много неща за нейния баща, който е бил убит, а по-късно и за неин първи братовчед. Бях леко притеснена, но твърдо решена да разбера трябвало ли е да си отиде от този свят и можех ли да спася моя вуйчо от смъртта, аз потърсих телефон на Роберто в интернет. Обадих му се и той ми определи среща след една седмица –
на 30 ноември 2010 г. Когато отворих тефтера си, видях, че на същата дата се навършваха две години и половина от загубата на скъпия ми вуйчо. Това се случи в понеделник,а след няколко дни дядо ми се разболя и родителите ми заминаха за провинцията. Не се знаеше дали няма да пътувам и аз, но се надявах да се видя с Роби. Исках да получа отговор на толкова въпроси, които нумеролози не можаха да ми дадат. Ясновидката на боб баба Донка от село Ягода, при която често ходех, ми каза някои неща, но аз исках да разбера сърди ли ми се вуйчо, можех ли да направя още нещо за него, преминала ли е душата му на по-хубаво място. Преди Архангелова задушница в началото на ноември сънувах вуйчо и той ми каза, че заминава. Беше както винаги хубаво облечен. Събудих се и не можех да се сетя къде ми каза, че отива. Общувах с него на сън и получавах отговори на мои въпроси и съвети за неща, които трябва да направя в момента и за в бъдеще. Връзката между нас беше много силна, а раздялата – много тежка.
Тръгвайки към Роби реших да взема такси за по-бързо. Качих се на едно такси, шофьорът направи завой на светофара в обратна посока, а апаратът му показваше 3,50 лв. Каза, че цената му била 5 лева за километър. Хвърлих му парите и афектирана се качих на трамвай. Звъннах на Роберто, че ще закъснея. Бях обзета от вълнение и притеснение също както когато отивах да видя вуйчо една вечер в болницата и бързах да хвана свиждането. За пет метра ми взеха тройно. После се сетих за странното съвпадение. Имах усещането, че в този ден пак отивах при вуйчо. Когато пристигнах при Роберто, той ме посрещна усмихнат при Роби в неговия офис в София. Не знаех дали няма да изпадне в транс и честно казано ме беше страх, защото човек се бои от неизвестното. Желанието ми да получа отговор на въпросите си беше по-силно от всичко. Разказах на Роби, че съм сънувала по-горе съня, който описах. Предложих му, ако не е добре да викаме духът му, да не го правим. Роби ми поиска по-нова снимка на вуйчо, датата на раждането и на смъртта му. Споделих с него, че в същия ден ставаха 2 години и половина от смъртта му и, че това е случайно. Роберто ми каза: “Няма нищо случайно и така в абсолютно нормално състояние и в съзнание той започна да ми казва някои неща.
“Видя”, че вуйчо е при децата си – близнаци, които е загубил. Отговорих му, че вуйчо не е загубвал никакви деца, но той повтори това три пъти и настояваше да разпитам близките ми. “Питай и ще разбереш, че е при момчета-близнаци и при дядо си, на когото е кръстен”, каза Роберто.
После “видя” вуйчо като войник и каза, че ако в казармата са обърнали внимание на заболяването му, нямало да се стигне сега до тук. Роберто каза: “Едно е говорено и обещано, а друго е станало. От реанимацията са виновни главно двама доктори. Името на единият е с буква “А”. Тогава аз казах на Роби, че аз съм с”А”, но той беше категоричен, че става въпрос за мъж – шев на отделението и така започва малкото му име. Наистина беше така. Роби ме попита коя е била жената с черна дълга дреха в болницата. Сетих се, че вуйна ми беше облечена с черна дълга горна дреха. “Те не са се обичали много”, каза Роби. Вярно беше и това. Роберто ми разказа колко странни са понякога духовете. “Правят и казват странни неща. Ето, показва ми синя кутия с парфюм и той е с много нежен аромат. Замириса на парфюм”, каза Роби и започна да движи ноздрите си. Сетих се, че това беше одеколона му за след бръснене. Единственото, което ме помоли да му купя в болницата, защото му беше свършил, бе евтин парфюм, който да не мирише силно, а нежно. Как да не вярвам на Роби, като се сетих, че вуйна ми е правила аборт в четвъртия месец с момчета-близнаци? След като се е родила дъщеря им и е била на две години, а тя има дъщеря и от първия си брак. Роби ми позволи да си запиша всичко, което ми каза, защото човек от вълнение не може да се сети да свърже нещата. Разбрах, че всичко, което Роби ми каза за миналото, настоящето и бъдещето, беше точно така. И най-важното получих отговор на въпроса как си е отишъл и типично в стила на вуйчо накрая ме изненада с парфюма.

*Ани Инкьова от Перник:
„Познавам Роби от рождението му. С майка му бяхме съученички в горния курс и много добри приятелки. Майката на Роби е споделяла с мен още, когато Роби беше малък, че има страната дарба да предсказва някои неща. Аз, разбира се и вярвах, и не, но може би трябваше да ми се случи лично за да повярвам напълно. Миналата година през март, не помня точно кой ден беше, се обадих на Роби, за да го попитам за нещо, в което се колебаех дали да го направя. Тогава той ми каза: „Няма проблем, направи го!“ Каза ми и други неща относно това, които в последствие се оказаха верни, но това не е най-важното. В следващия момент без аз да го питам той ми каза: „Виждам вените ти. Иди се прегледай, имаш проблеми със здравето и то сериозни“. Аз се чувствах добре, нямах никакви признаци за заболяване, но реших да го послушам и тръгнах да си направя профилактични прегледи. За моя голяма изненада се сблъсках със страшната диагноза рак. Бях шокирана и пак му звъннах. Тогава той ми каза, че какъвто и да е рака, всичко ще бъде наред впоследствие. И точно така се случи. На 14.05.2010 г. бях оперирана от д-р Карагьозов и слава Богу се въстанових много бързо, както ми беше казал Роби. Безспорно за мен той има дарба. Наистина ракът се оказа от най-лошия, но пък всичко свърши така, както той ми беше казал. Мисля, че това е Божи дар. Роби е проводник на Божията воля. Поне аз така мисля. Благодаря на Господ, че го е създал, за да помага!“

*Георги Топалов-Кърджали
Казвам се Георги Топалов,на 18 години съм,роден съм в град Кърджали и играя волейбол на поста разпределител.Преди около година и половина с класът ми в училище,се събрахме
в един ресторант да отпразнуваме рожденият ден на един съученик.Всичко беше скучно както винаги,до момента,в който една от сервитьорките,
ни каза,че очакват гости от предаването Ясновидци,и ни предупреди да бъден по-тихи.Разбира се,на мен ми беше много интересно и в момента,в който
се появиха,отидох да се снимам с тях.Честно казано доста се притеснявах,мислех си,че им досаждам,но за моя голяма радост и незнайно защо,Роберто
дори ме покани да седна при тях.Той забеляза,че съм високо момче,и ме попита дали съм спортист.Отговорих му,че играя волейбол в Арда Кърджали.След няколко
секунди мълчание,не се сдържах и го попитах за нещата,който ме вълнуваха.Имах и все още имам желание,да играя волейбол на високо ниво и го попитах
дали ще се развия успешно в спорта,дали ще ме трансферират някъде,защото Кърджали не е най-доброто място за развитие.Също имах и личен проблем,който
не му споделих,че не се разбирах добре с момчетата от отбора в Кърджали и това,че нямам много приятели там.Деляха ме от отбора,защото обичах да тренирам повече,
от колкото да се напивам и да излизам с тях по дискотеки,и заради това не общуваха с мен.Роберто отговори на въпросите ми с усмивка,като каза,че до една
година не само ще ме трансферират в друг отбор,ами ще се появя и на националната сцена.Винаги съм мечтал да играя за националният отбор на България,и найстина
това се случи,след няколко месеца ме повикаха в националният отбор за кадети.Каза ми също така,че имам и път в чужбина и не след дълго изиграх Европейско Първенство
в Турция,Европейски олимпийски игри също там и световно първенство в Аржентина.Освен за потенциала в спорта,който видя в мен добави,че ще намеря много нови приятели
и хора,с който ще се разбирам много добре.Второто много ме зарадва.И след този момент се промених,започнах да мисля по-оптимистично.Благодаря много на Роберто,защото
това беше една много важна стъпка в моя живот и във спортната ми кариера.И ето сега,след година и половина играя като в Левски Волей (СОФИЯ) и за националният отбор
на България вече за младежи.Благодаря на Роберто,пожелавам му да е жив и здрав и винаги да помага на хората.